В тази възраст детето усвоява много нови умения от рязането с ножица до говоренето със сложни изречения. Това лесно може да го накара да се почувства претоварено от всичко, с което се опитва да се справи и това да избие в бой с някое приятелче. Ако детето скоро е тръгнало на детска градина, то трябва да привикне да е далеч от дома и ако в добавка към всичко това се почувства пренебрегнато или сякаш не получава достатъчно внимание, то може да отреагира като се сбие с първото дете, което му се изпречи на пътя. А понякога детето просто е гладно и уморено и тъй като не знае какво да направи в такива моменти, реагира с хапане, удряне или внезапно избухване.

Конкретният темперамент на детето и вече усвоените от него социални умения имат определящо значение за способността му се справи с агресията в себе си и околните. Темпераментът (или характерът) е тази част от личността, за която се приема, че е генетично обусловена. Докато децата са още малки, те проявят три основни типа характери – лесен и податлив (за щастие, най-често срещан), страхлив и чувствителен и раздразнителен и труден. За да избере работещия подход към детето си, всеки родител трябва да е наясно с характера, пред който се изправя.

Нивото на стрес и съотношението на положителни и отрицателни моменти в отношенията в семейството влияят на процеса на „научаване” на агресията. Децата, независимо от вродените черти на характера си, копират поведението на възрастните около себе си, наблюдават и имитират начина, по който родителите им овладяват гнева и раздразнението си.

Някои проучвания твърдят, че в детската ясла (градина и по-късно училище) са налице предпоставки за чести прояви на агресия. Например: доказано е, че високата температура и/или препълнените с деца помещения повишават нивото на агресия сред дребосъците. Разпространено е схващането, че яслите са идеално средство за социализация – някои родители дори са готови да изпратят детето си на ясла веднага щом това е практически възможно. „Нали е време детето да свиква с другите деца!” – казват те. Този начин на мислене може да покани бедствието в живота на децата. Ранното изпращане в подобни заведения всъщност предизвиква точно обратното – понижаване на самочувствието вследствие на ранното отделяне от здравословната среда на семейството, а също и излагане на натиска на връстниците. В този етап от развитието си децата са привързани в много по-голяма степен към родителя, отколкото към връстниците си. Това е периодът на изграждане на стабилна връзка, а не на изграждане на взаимоотношения с “наборите”. Едно проходилче е напълно неспособно да развива качествена връзка с дете на същата възраст, понеже всичко в неговия малък свят се върти около него. Това е период за изграждане на идентичност, чувство за собственост и здравословно самочувствие. Напълно е безсмислено да се очаква от дете на тази възраст, че ще разбере чувствата на другото и ще прояви хуманно и изпълнено с разбиране отношение. То живее в измерението на настоящето. Интересът, което проходилчето проявява към друго проходилче е нищожен – най-много той да се прояви по-скоро към играчката, която държи, отколкото към самото него.

Най-честите прояви на агресия при бебетата са две – прекомерен плач и хапане. Плачът е един от основните (и най-често практикуван) начин на бебето да говори с вас. Чрез него то ви казва, че се нуждае от нещо или не е доволно от друго. Ролята на родителя е да разбере от какво се нуждае дребосъкът и да му го осигури, преди недоволството му да е достигнало нездравословни размери.

При 2-годишните дребосъци агресията най-често се появява, когато стане въпрос за играчки (собственост). За възрастната реакция изглежда като сбиване, но всъщност детето се учи да защитава и отстоява своето – никой не твърди, че това е правилният начин, но в даден момент е единственият, който детето знае и може да приложи. Понякога то дори не може да каже: „Хайде да играем!”, а просто грабва чуждата играчка. Контролирането на подобни случки чрез силата на родителя или посредством наказание не учи детето на нищо добро, а в добавка го предизвиква да обмисля начини „да си го върне” следващия път. По-резултатната реакция е просто да отделите и разсеете детето от ситуацията, предизвикваща агресията му.

Хапането се появява при малките деца обикновено, когато им никнат зъбките или (колкото и да е чудно) когато искат да проявят любовта и привързаността си. Много е вероятно малкото ви просто да иска да ви целуне, но понеже не знае как, то хапе. Уместната родителска съкровище реакция би било спокойното, но ясно обяснение: „Не бива да хапеш – така боли!”. Когато хапането се случва между малчугани, те трябва веднага да бъдат отделени един от друг със същото обяснение. Никога не хапете детето в отговор, надявайки се така да му покажете какво ви е причинило – детето още няма съзнание за това, че вие имате чувства, различни от неговите. Дребосъкът не само няма да разбере посланието ви, но и ще се уплаши от агресията, която вижда във вас. Ако извикате от болка, отново ще уплашите детето, което още дори не познава чувството за вина и нуждата от извинение.

На тази възраст и при проява на достатъчно разбиране, в повечето случаи родителите забелязват намаляване на агресията в поведението на децата си. Едно от най-съществените обяснения на това подобрение е вече усвоената способност за общуване и изразяване на мисли, чувства и потребности. От полза за вас и вашето спокойствие ще е да знаете какво да очаквате на този етап от развитието на детето си. Така ще сте по-склонни да проявите разбиране. На тази възраст детето все още е убедено, че всичко и всички „се въртят около него” и няма съзнанието, че съществува и друга гледна точка. Малките децата са на принципа всичко или нищо. Те не могат да разберат, че никой не е „само лош” или „само добър”. На този етап децата все още не са в състояние да мислят за последствията.

Децата имат нужда от точни и ясни указания как да постъпват в различните ситуации – тези указания трябва да бъдат повтаряни достатъчно често. Малките деца не са в състояние да различат „измисленото” от „истинското” – всичко, което виждат по телевизията, за тях е истинско и правилно. Различните деца приемат „знаците” в общуването по различен начин. Възможно е към вашето дете да се приближи друго с идеята за обща игра, а вашият дребосък да възприеме ситуацията като враждебно натрапване, целящо отнемане на играчките му. Дори и да опитате да поясните ситуацията, дребосъкът ще срещне трудности в разбирането й по „вашия” начин – това не е достатъчно основание да се откажете. Децата хапят, удрят, дърпат – някои деца се развиват като истински разбойници. Свидетели на такива действия най-често майките, родителите, им иде да потънат в земята от срам. Какво му става на нашето малко, земно, ангелче? Майката се чувства бясна и безпомощна едновременно. Когато едно дете се бие, блъска, щипе и хапе, много често реакцията на родителите е срам. Те се питат – къде сгреших? Досега детето ни беше толкова кротко и приятелски настроено.

Гневът е съставна част от порастването. Няма страшно. Избухванията в ранна детска възраст са нещо нормално. Ако нещо не се получава така както едно дете си е представяло, то го завладява яд и разочарование и си излива гнева на предметите около него или в най-лошия случай върху децата край себе си. Как едно момче или момиче ще реагират, е по-скоро въпрос не на пол, а на темперамент. Някои хленчат и плачат, други удрят веднага. Просто не могат да овладеят чувствата си. Не могат да изразят гнева си с думи. Понякога децата се блъскат, удрят или хапят без определена видима причина. Същността по скоро се състои в това, че е щастлива, че и се обръща внимание – някои деца се гневят само от чиста скука. Ако родителите влизат в играта им, може да доведе до повторения. Ако някой е разбрал, че ако блъска, хапе или удря другия ще спечели интереса на възрастните, скоро няма да се откаже! Избухванията служат подсъзнателно да направляват вниманието на околните към себе си.

Много родители се безпокоят, че детето им е агресивно. Те трябва да са спокойни, защото агресията е нормална черта на детския характер, стига да не излиза от рамките на допустимото. Когато с времето детето се научи да я контролира, агресивността може да се превърне в положително качество и да стане синоним на амбициозност и целеустременост. Това зависи в голяма степен от отношението на родителите и от прилаганите възпитателни мерки.

Добрият родител съумява да контролира прекалената детска агресивност, без да потиска инициативността. През различните периоди от живота на детето агресивността се проявява по различен начин. Малкото бебе, когато е гладно се сърди и плаче неистово, докато не се нахрани. Сърдитото едногодишно дете може да посегне да плесне майка си, ако тя му позволи. Към две годишна възраст ядосания малък човек вече тропа с крака. Ако на 2-3 годишно дете някой му вземе играчката, то ще го ухапе или ще го цапардоса с лопатката по главата. Четири годишното дете вече е по- сдържано. Като начало ще поспори с този, който го е ядосал. Така детето постепенно контролира своята агресия. Когато поотрасне, то разбира, че е безсмислено да наранява своите близки и агресивните черти се проявяват в играта на войници, разбойници, кечисти. В игрите има строги правила, които детето спазва и така контролира своите чувства. В ученическа възраст игрите се заменят от спортни състезания, дискусии и съревнования, все дейности изискващи агресивни инстинкти.

Неприличните думи са друга форма на изява на агресивните настроения. Има период около четвъртата година, когато на децата им доставя удоволствие да шокират възрастните с неприлични думи и дори псувни. Виждайки невротичната реакция на родителите си, те изпитват истинско удоволствие, че могат да влияят на настроението на околните и се опияняват от смелостта си.

Друга форма на агресивност е, когато детето хапе. Малкото дете, на което му никнат зъби хапе безобидно, защото го дразнят венците. По-големите, които са весели и общителни и хапят от време на време при самозащита, също не трябва да ни безпокоят. Друг е въпросът, когато едно дете хапе системно при всеки повод. Тогава трябва да се помисли какво тревожи детето. Може би вкъщи са прекалено строги с него или някой го тероризира. Или излива яда си върху другите деца, защото не може да ухапе малкото си братче, което плаче непрестанно. Някои са по-стеснителни, не са свикнали да общуват с други деца и виждат в тях заплаха. При всички прояви на агресивност трябва да се търси причината. По принцип детето става агресивно, когато се чувства неуверено или си мисли, че го грози някаква опасност.

От най-ранна възраст децата трябва да се учат на уважение към околните. Затвърдете у тях разбирането, че другите също имат нужди и желания, както те самите. Подкрепяйте своите думи със съответно поведение към околните. Личният пример е най-добрия учител.