Аз не съм човек на годината, но и не искам да бъда. Благодаря на всички онези, които отделиха от времето си, за да ме подкрепят в инициативата на БХК, която отличава активните българи. Сред претендентите има такива, на които се възхищавам истински за това, че се борят за един по-правдив свят.

Аз не съм скромен. С времето може би съм натрупал повече самочувствие, отколкото е необходимо за 30-годишен човек с не толкова значими успехи в личен план в живота си. Освен това за мнозина съм кисел и лош. В обществен план също не съм герой – това, което правя аз, е значимо, но има много други хора, които всеки ден случват геройствата. Това са лекарите, миньорите, учителите, които трябва да пазят достойнството си, въпреки мизерията и липсата на уважение, приемните родители, децата, които се борят със страха и насилието у дома, младите хора, които пазят достойнството си, докато търсят реализацията си, онези, които остават анонимни, а спасяват хора. Хора на годината са тези, които въпреки бедността, се грижат за децата си и ги обичат. Хора на годината за мен за всички, които са на инвалидни колички и не могат да напуснат домовете си.

Аз познавам много човеци на годината. Огледайте се около себе си, ще ги видите. В очите им няма гордост, а надежда. Единственото, което ги държи в трудните им моменти.

Човек на годината си и ти – който въпреки страха, притеснението и вътрешния си срам, се доверяваш, бориш се и не се отказваш, а вярваш в добротата около себе си. Вътрешните битки са най-тежките битки, а мнението на хората и заклеймяването са само причина да спечелиш битката и да се усмихнеш на човешкото невежество.Затова смелите си имат всичко, продължавай смело.

Благодаря на любимата ми приятелка Ани Алашка и на всеки, който направи призив да се гласува за мен. Топли ме единствено, че ако си отида скоро, ще има много хора, които ще се спрат и ще кажат „Беше човек.“

А вие правете всичкото доброто, на което сте способни, с всички средства, които имате, по всички начини, които знаете, на всички места където можете, на всеки човек, на когото можете, докато можете! Иначе няма смисъл да ни има.

 Бъдете здрави и хубави и светли празници, другари.