Казват, днес празнували сме Деня на Европа – символът на обединението..

 Та… цял ден не ми беше празнично.

С нетърпение очаквах големия концерт пред „Александър Невски”, който да ме надъха, да ме напразничи, да ме накара да се почувствам евро от главата до петите. Цял ден се занимавах с евро – проекти, фондове, регламенти, изисквания и оная тиха българска лудост за пари без реална представа за отговорности. Не само това, ами евро-целевата ми група, т.нар. мои бенефициенти, бъдещи евро-усвояващи, от разклатената българо-европейска образователна система (учители и директори), дремеше, неразбирайки що пък трябва да правят проекти… И така в тая тиха евро-идилия реших да разтоваря натрупаната евро-енергия на не какъв да е концерт, а на евро.

Той започна с половин час закъснение.

Евростандарт.

После се появи някакъв, който се оправда, че това е риска на живото предаване. За някакъв гърмеж в колоните идеше реч. А след това представи водещите – Санта и Кристо. И от тогава се почувствах мега евро овца! От България! Чиста, породиста, къдрава, проста, рунтава, заблудена овца. Водещите се появиха.

 И ме започнаха.

С вербалната гега.

Като железния тандем на държана седмица гладна реалити овчарка и вип пъдар. Овчарката ме захапваше със своята простота, но на места, които аз като овца, не подозирах, че имам. А той ме навикваше.

 В началото беше добре: „Аре, София! Къде сте, беееееееееее! Има ли българиииииииииии!” После си мислех, че става все по-добре, когато завикаха: „Има ли европейцииииииииии! Няма ли??? Аааааааааа? Поне българи има ли?” Опитах се с овче търпение и неприкрита тъпота в очите да приема и овчарския тон, с който ме призоваваха да пляскам, да викам, да ритам, да скачам, да си вдигам копитата.

 Тогава се появи Сценария.

 Така неестествено, неовчарски, прозвучаха думите за равенство, сближаване, ценност, участие на младите хора и правото на избор. Даже Овчарката не си завърши изречението, което започна, защото то продължава на следващата страница. А Овчаря на няколко пъти се опита да ме убеди, макар и да съм овца, че това е сериозна работа. Пък и гостите, макар и официални, можеха да почакат. Даже ги поканиха да се изходят в близките три химизирани тоалетни, докато дойде ред да ги представят на стадото. А стадото бясно заблея. Рехаво беше това стадо. Оня джангър на стадиона между „Левски” и „ЦСКА” беше събрало по-ербап кочовете. Когато дойде мига на поляната да излязат ВИП гостите, стана тежко. Овчаря покани първо шефката на представителството на Комисията в София, после покани „Фандукова”, после Посланика на Чехия за България и накрая еврокомисаря Кунева. Стана ми мъчно за тая жена. И за посланика пророних тъпа овча сълза. А фината Фандъкова… не ми се мисли. Не, че мога да мисля, де. Какво значи там някакъв си протокол? После плейбеци. И тук-таме крясъци: „Аре бееееееееееееееее!”

 Сега, докато пиша това, в моята кошара, навън трещи и гърми – еврозаря. Трагедия. Поредната бг чекия с евро пари.

Съжалявам. Харесвам Графа, и някои други, които пяха. Но тая простотия не мога да си я простя. Вече 2 години съм евро-овца.

Благодаря.

 Благодаря, че една от 27-те евро-столици не е мръднала от нивото си на овчи обор и символа на нашата столица продължава да си е боклука.

 Беееееееееееееее! Честит празник, европейци!