Американецът Питър Дракър, който си изкарва парите с управление на хора, казва: „Ако си мислите, че образованието е скъпо, пробвайте с невежеството.“ Теория, която, прилагана в развитите държави, мотивира много хора да направят най-доброто за себе си, страната и икономиката си. У нас, въпреки че имаме „реформирана“ образователна система, сме първенци по житейско невежество. Получава се парадоксът хем да даваме пари да образоваме народа, хем мнозина да тънат в безпросветност. Каймакът на образованите невежи са нашите политици.
В едно бавноразвиващо се общество няма по-добър и по-кадърен учител от икономиката. Тя учи хората на практическите неща – как да изкарват парите си, как да ги изразходват и как да харчат по такъв начин, че да има и за след това. Бавноразвиващото се общество има нужда да научи цифрите преди буквите. Да се говори е национален наркотик, но смятането ни куца. Мнозина от родните ни политици, въпреки че са проактивни демократи, са наследили от бабите и дядовците си
старите привички на социализма,
при който за всички има всичко, стига да си верен на правата вяра. Символ-верую за тях се оказаха разпределянето на благата, търгуването с влияние и интересчийството. И точно като леля Цонка от нармага, двайсет години по-късно сметките не се правят в Excel, а на амбалажната хартия, преди да се увие дотираното от икономиката евтино сирене. Политиците малко некадърно, но с много хъс прехвърлиха сметкаджийството в икономиката въпреки опитите на бизнеса да се отърве от влиянието на постоянно сменящите се физиономии. Това стана съвсем естествено. Икономика почти не остана, а мнозина „меринджей“ се поблазниха от политическото словоблудство и станаха верни съратници за недалновидните решения за икономиката. Колкото и да се правят усилия да се прокара политика в икономиката,обаче, рано или късно бумерангът се връща. Ударите вече се усещат.
След като задъханата енергетика е на път да припадне, а чуждестранните инвестиции и стокооборотът имат спешна нужда от байпас, преди време хората излязоха, за да кажат, че така не става. Отчайващото, обаче, е че мнението на улицата няма огромно значение за политиците, защото те преследват личните си интереси, а не тези на народа – нещо, което винаги са правили. На икономиката й омръзна да учи политиците на събиране, изваждане, умножение и деление. До тригонометрични функции и решаването на уравнения май няма и да се стигне. Освен на линейни, от които крайният резултат е правата черта на парламентаризма. Дробите се превърнаха в дробене, а изваждането пред скоба се упражнява дори когато се умножава сбор от нули.
Няколко правителства се учат на икономика от икономистите, но с всеки изминал ден дори поправителният изпит е безсмислен. Преди време един министър-председател доведе учени хора да се справят с икономиката, да въведат баланс. Учихме тогавашния премиер на това, че строенето на пътища не прави търговския баланс, както и че изкуственото включване в контакта на ВЕИ централите няма да доведе до нищо добро. Той обаче си говореше директно с Началника и не слушаше съветите на бизнеса. Имаше и няколко служебни правителства, които не оставиха никаква ярка следа след себе си за икономиката.
Нови правителства идват и и си отиват
с добрите намерения да оправят бизнеса. И са на път. Икономиката се опитваше да обясни, че с палиативни мерки не се лекуват рани от залежаване и политическо разкъсване. Вторият урок беше, че растеж и напредък не може да се постигнат само с назначения. Трябват работяги, които са се упражнявали в планиране и управление минимум на семейния бюджет с всички присъщи за него извънредни разходи.
Икономиката трябва да изнесе на правителството лекция за ефектите от грубата сила на политическото безчинстване в процесите, в които сметките не стават върху амбалажната хартия. Икономиката отново трябва да припомня, че колкото по-малко политика има в правенето на бизнес, толкова повече нацията ще просперира и ще се развива. Първият урок, който двайсет и повече години управниците не научиха. Просто защото някои „бизнесмени“ ги излъгаха, че това е добре и за тях, и за нацията.
За няколко години правителствата плавно минават през класната стая на икономиката. Повече от 720 умни глави в Народното събрание вече няколко пъти се явяват или ще се явят на ликвидация по логика. Четири парламента ще бъдат заети да спасяват кожата си, а не да учат. Защото е най-лесно да ти пишат тройка на поправката. Само дето тази поправителна сесия ще е много тежка и мнозина управници ще отпаднат.
Смело е да се кандидатираш за депутат в днешно време. Изисква се да преживееш един чувствен катарзис, който се случва някъде между включването в избирателната листа и прекрачването на прага на Народното събрание. В сградата, популярна с разединението си, обединението срещу икономиката е първият партиен урок. Тепърва
политическият елит ще плати ДДС
за решенията си. Лошото е, че хората, които се трудим, за да има икономика, ще го отнесем заедно с политиците. А сега да оставим икономиката да продължи да изпитва досегашните правителствата и да подготвя учебните планове за следващите финансови министли.
(в. Преса, печатно издание, брой 181 (532) от 6 юли 2013)