Единицата. Тролея. Хаджи Димитър – Попа. София.

Александър седи прав, а зад него две жени. Едната, Лелята, облечена с кожено палто, руса, елементарна, розов лак. Другата, Учителката, кожено палто, червена коса, дава го начетено, кафява кожена чанта, повече грим от нормалното.

Лелята: Ох, закършили сме го с племенника… Учи при тая, твоята, Пещерска, май беше. Много добро дете. Мило, умно, внимателно. Има таланти много.

Учителката: Е, да, то в при нас няма как. Всички са ни умни.

Лелята: И на уроци ходи.

Учителката: Къде ходи?

Лелята: При Иванови ходи. (Иванови е една от най-големите школи за частни уроци, която е вързана с министерството на образованието и обисновено получава тестовете предварително-бел. авт.)

Учителката: Аааааа, да. Е, значи няма да има проблеми при кандидатстването.

 Лелята: Абе… трудно е, защото тая нещастница по математика му пише само двойки. Щото не внимавал, говорел в час. А то ни е умно детето, много е умно.

Учителката: Е, как така му пише двойки?! Аааааа, не може така! Детето трябва с шестица да завърши!

Лелята: Ако трябва, ще си платим, нали знаеш?

Учителката: Ще проверя ей сега като ида в училище ще видя. Това ще го оправим. Кажи му, че ще има шестица за края на годината.

Лелята: Много ти благодаря. Ще кажа на Стоян да мине да ти види прозорците, да ти оправим дограмата, че зимата си дойде.

Учителката: Не, бе, няма нужда, аз като се опарича, ще я оправя.

Лелята: Ееееее, айде сега, нали сме приятелки, ще ти я оправим, няма да се харчиш. Като можем, що да не го оправим.

Учителката и Лелята слязоха заедно преди Английската.

Авторът: Правя услуги всякакви. И прозорец имам за смяна. Пък и Коледа идва.